стихове

НИЩО ЛИЧНО

(на теб)

Не доизказаните

думи,

говорят повече…!!!

Не доизречени

слова….

Очи изпълнени

със сълзи…

Не почнати копнежи…

Защото ни е страх!

Не почнати мечти…

Човешка слабост!

Или

може би,

Канон човешки…

Ограничения,прегради

STOP !!!

И всичко туй,

сами си го създаваме.
защо ли?!

А може би ,

защото живеем

в този свят!

Стремим се

да се впишем

в обществото,

а то дори

за нас не знае…

А ние скудоумни сме

и

ни е страх,един друг

да разкрием себе си,

сърцата и душата си!

Все този страх …

И чувството ,че е нередно!...

До кога ???....

А МОЖЕШ ЛИ ?

Руша преградите

пред себе си.

А ти, дали ще можеш?

Аз искам го от теб,

дори не знаейки,

да ли ще можеш….

Най-хубавото предстои!...

Не казвай,

че най-хубавото

никога не става!...

В душата своя погледни

и виж,кое е то?

Откриеш ли го,

не губи ти свойто време..

Най-хубавото предстои!…

Грабни го с пълни шепи!

Знай – не го ли уловиш,

загубено за теб е!

Не се страхувай

от любов!

От нея имаш нужда!

Душа открий и получи я,

и виж как диша се

свободно!

Защото,

любовта

е

свобода !!!