събота, 24 април 2010 г.

КАК ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ИЗУЧАВАНЕ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ ОТВОРИ ОЧИТЕ МИ ЗА ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ



В книгата си “Страстите и бесовете български” ,авторът й Ангел Грънчаров пише : “Катедрата по марксизъм-ленинизъм в ПУ,както и във всяко висше училище тогава,се състоеше от 4 секции – “История на БКП”,”Политическа икономия на капитализма и социализма”,”Марксистка философия”(тя имаше още по-отвратително наименование:Диалектически и исторически материализъм”!) и като капак на всичко,странната ,но най-влиятелна дисциплина “Научен комунизъм”.Пиша най-подробно тия неща,защото младите няма как да ги знаят,пък и те сами по себе си говорят много.Всички студенти,от всички специалности и университети,трябваше задължително да учат тия казионни и безкрайно скучни курсове.Без да си взел изпитите си по тях по никакъв начин не можеше да получиш висшето си образование.Ето в такава катедра имах “неописуемото щастие” да работя съвсем млад асистент по философия на 26 години.”
И така всичките тия дисциплини задължително се изучаваха и в Института за прогимназиални учители “Дочо Михайлов” гр.Силистра,където за първи път беше студентка моя милост.В градът общо взето се пращаха преподаватели и културни дейци с цел “наказание” и ние имахме щастието да общуваме с “нормални” люде.Но задължителното си беше задължително.По всички тези дисциплини се справих отлично благодарение на семинарните занятия.Те бяха в основата на събуждането на интереса ми към философията като наука изобщо.
Признавам си за моите 18-19 години тогава всички тези термини и изкази бяха твърде отвлечени и неинтересни,но бях много дисциплиниран човек ,който имаше ясното съзнание,че трябва да се вземат изпитите и така стриктно отивах в Окръжната библиотека в града и настоявах упорито пред служителките работещи там да ми дават книгите ,които са ми необходими за писането на темите от семинарните занятия.За мое голямо учудване те безропотно носеха всички автори, които исках.Учудването ми беше голямо,защото част от тези дисциплини вече бях учила,като ученичка в МГ “Баба Тонка” - Русе,но в Окръжната библиотека в Русе не даваха всички автори,явно имаше някаква цензура.Така в Силистра прочетох- Сенека,Цицерон,Аристотел,Макиавели,Платон,Емпедокъл,Сократ,АрхимедТалес,Питагор и други автори.
В какво беше обаче уловката.Естествено,че темите на семинарните занятия не бяха пряко свързани с дадени автори ,обикновено те се посочваха,като обект за разкритикуване ,за да можеше да се види правилната насока на мисълта на комунистическите философи и мислители.А кои бяха те?...- Нямам спомен,но леличките от библиотеката ми даваха стойностните философки писания,защото трябваше да ги разкритикувам ….и така успях да прочета част от книгите на истинските философи,които ме научиха да мисля и да обобщавам(това последното се оказа,че е най-лошият порок за нашето общество).Както виждате – Всяко зло,за добро! – както гласи поговорката.Да !Така е !Ама само за философската страна на нещата,ама тази „История на БКП” !?!...На никого не пожелавам да я учи.
Добре ,че бяха тези Семинари иначе никога нямаше да си взема изпита.Никой от моите състуденти не искаше да води семинарите и в крайна сметка,преподавателят ни ме остави да правя всичките семинари,като ме освободи от изпит.За мен по-голямо щастие не можеше и да има.Когато водя семинара си правя План-конспект и така всичко,което трябва да кажа е написано и няма нужда да го уча наизуст.Ако не бях освободена и трябваше да се явя на изпит,никога нямаше да имам 6,00 а и малко вероятно беше от първи път да изкарам тройка.Семинарите ме спасиха или по-точно,факта,че преподавателят ми Бонджев,влезе в разрез с разпоредбите и ме освободи от изпит.Нямаше това право,но пък аз си го заслужих – цяла година правех семинарите вместо него.
По някакво чудо в архивите ми се е запазил План за семинар.Не мога да кажа по каква дисциплина е точно,но с него ще имате възможност да се докоснете до нещата ,които учехме.
И така СЕМИНАР

Тема : ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА МЕЖДУ ДВЕТЕ СИСТЕМИ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПОЗИЦИИ У УЧЕНИЦИТЕ

I Чрез урочната работа
1.Проблемът за младежта в съвременната идеологическа борба
2.Антикомунистически и антимарксистки становища за социалната роля на младежта.
3.Формиране на научен светоглед – сърцевина на идеологическата работа.
4.Идеологическата диверсия на империализма и нравственото възпитание на младежта.
а ) развитие на социалистическо отношение към труда
б ) всеотдайност към делото на социализма и омраза към неговите врагове
в ) дух на социалистически колективизъм и хуманизъм
5.Възпитаване на новия човек в дух на пролетарски интернационализъм и социалистически патриотизъм.
6.Естетическо възпитание на учащата се младеж.
7.Борба против религиозните предразсъдъци.
II Чрез извънкласна работа.
1.Форми и методи на идейно-политическото възпитание в извън учебно време .
2.Съдържание и форма на военно-патриотичното възпитание на Средношколците в извън учебно време.
3.Съдържание и форми на трудовата дейност на учениците от горния курсв извън учебно време.
4.Естетическо възпитание на учащите се от горния курс в процеса на извънкласна работа.



БИБЛИОГРАФИЯ(литературата ,която трябва да се ползва за семинара)
1)Т.Живков – Отчетен доклад на ЦК на БКП пред X конгрес на партията 20.04.1971г стр 154-163
2)Ал.Лилов – Да издигнем идеологическата работа на висотата на задачите,поставени от X конгрес на новата програма на партията за изграждане на РОС (развито социалистическо общество)- Доклад на секретаря на ЦК на БКП – изнесен пред пленума на ЦК на БКП състоял се на 7-8 .02.1974г. с.Партиздат 1974г.
3) Симеон Игнатов „Задачите на ДКМС по идеологическото възпитание на учащата се младеж” – „Нар.просвета”1974г кн.1 стр.30-33

Няма да изреждам цялата библиография,защото е от 23 източника.

Светланда Йорданова Рашкова 17.04.2010г
г.Русе

събота, 17 април 2010 г.

БРИГАДИРСКО ДВИЖЕНИЕ

ЕДИН ПО-ДРУГ ПОГЛЕД КЪМ БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ С ДРУГИ ДУМИ КАКВО БЯХА ЗА МЕН “МЛАДЕЖКИТЕ БРИГАДИ”



Пиша това, обърната с поглед към настоящето и бъдещето поколение.Млади хора,предполагам,че всички около вас възрастни хора са ви разказвали екзалтирано с любовен привкус ,колко разкошни и хубави са били “Младежките бригади”,за това реших да ви поднеса собственото си мнение.
За мен те бяха “Концлагер”!Но защо ? – ще ме попитате.
Започвам просто да разказвам, а вие решете сами.
Привилегировани бяха децата учещи в Техникум.Те ходеха на Стаж и им се налагаше много малко да ходят на бригади,но ние учещите в гимназия (Реална,Езикова,Математическа ) бяхме малолетните работници в селското стопанство.Съща беше участта и на студентите.Но поред .
Ученическите бригади биваха – пролетна(2 седмици),лятна(1 месец),есенна(2 седмици) и междинни по необходимост на Селското стопанство,ако зимата е дошла,а реколтата не е прибрана.
Ние учениците от МГ”Баба Тонка” гр.Русе учили в годините 1971-1975 г ,задължително ходехме 1 месец лятото в консервения комбинат “Дунавия”,където произвеждахме компоти и трушии.Живеехме в Лагер,ама истински,който се намираше на брега на река Дунав.По филмите сте виждали Концлагер(ограда от мрежа ,а вътре бараки) е това беше и нашият Лагер.Имаше бараки за момичета и бараки за момчета.Във всяка барака бяха настанени от 10 до 30 човека.Леглата бяха нарове с дюшеци.Шкафчета нямаше(държиш си нещата в куфара под нара).Тоалетните бяха в отделна барака,пак разделени на мъжки и женски.Баня няма,но между бараките имаше чешми(една тръба дълга около 10 метра с кранчета през половин метър).Хранехме се в стола на консервения комбинат.
Раздадоха ни дрехи (дочено палто и панталони,които в повечето случаи не ни бяха по мярка), с които трябваше задължително да ходим облечени.
На работа и храна ходехме под строй с песен.Веднъж седмично ни водеха на баня и на кино.През останалото време бяхме в Лагера.Запълваха ни времето с Културно масова дейност – лагерни огньове,четене на марксистко-ленински поучения, мъмрения и похвали.Добре ,че не ни забраняваха да си четем книгите които носим.
Имаше Централен бригадирски щаб със съответните ръководни лица;Окръжен бригадирски щаб и ръководство на съответните Бригади.
В Централния бригадирски щаб бяха хора членове на БКП ,в Окръжните имаше и от ДКМС,а в ръководството на дадена Бригада можеше да има ученици от съответното училище.Всички имаха специални униформи със пагони.Броя на звездите върху пагоните определяше статуса им в ерархията.Всички бяха на заплати и не работеха.От Централния и Окръжния бригадирски щабове ходеха по проверки в Бригадите и на Банкети.Ние работехме на две смени.
Когато приключваше Бригадата се награждаваха победителите в Съревнованието за изпълнение на Плана.Наградите биваха книги,шах,игри.Не ни се плащаше,защото казваха,че каквото сме изработили е отишло за храната ни.Единствено в една от студентските ми бригади(те бяха същите,само че в селското стопанство ) имах щастието да получа някакво заплащане на труда ,който съм положила.
Освен тези Летни Бригади,които също бяха на смени една година Юли месец ,друга година Август, вече споменах,че имаше Пролетни и Есенни(задължителни).Те бяха в помощ на Селското стопанство.Пролетните биваха май-юни,а Есенните : септември-октомври.Работеше се всичко – от плевене,рязане на цвекло,събиране на царевица и грозде до уборка на нива(ако е останало нещо след прибирането на реколтата).
Ще ви разкажа няколко куриоза.Първият ще го нарека “Дядо и ряпа”,като в приказката.
Пратиха ни на едно поле да го плевим от плевели.Ние бяхме ученици в 9 клас.Какъв е бил посева не си спомням,но плевелът беше Рапица,която беше два пъти по-висока от нас и гъста.Класната ни разположи по един на ред и ни пусна да плевим.Ама той плевелът по-голям от нас – един отскубнеш ,за другия викаш помощ,щото сам не можеш да го извадиш.Надали оплевихме и 1/3 от нивата.
А за другият куриоз си представете синоптично време ,като от филма “Баскервилското куче” – късна есен(края на Ноември),мрачен,мъглив и дъждовен ден.Автобуси ни откарват в 10 часа преди обед и ни оставят в Силистренското поле.Идват да ни приберат към 16 часа.
Берем царевица на ръка.Момичетата берем,а момчетата след нас режат кочаните.Всичко е мокро и след час и ние ставаме мокри.Правим опити да запалим огън,но не успяваме – всичко е мокро.Мъглата не се вдига,а дъждът ръми непрестанно.Това удоволствие трая цяла седмица,а в същото време Другарите от ЦК съобщават ,че в Слистренско преди месец е прибрана всичката реколта,като плановете са преизпълнени.Хубавият спомен,който ни остана бяха дружните песни в автобуса и Робинзон Крузоновските подвизи на полето.
И за да не е толкова мрачен разказът ми ще завърша с една интересна случка.Все пак ние бяхме млади хора и в каквито условия да ни поставеха, намирахме начин да се забавляваме и правехме битието си интересно.
Най-хубаво беше,когато сме на бригада в някое село и ни разквартируваха по къщите.Тогава все пак имаш свобода,като се прибереш ,да можеш да правиш каквото си искаш.И така,може би бяхме в 10 клас,пратиха ни на бригада в с.Писанец – Русенско.Разквартируваха ни по къщите и ние 5 или 6 момичета ни пратиха в една къща.Ама къщата голяма,на два ката и стопаните ни настаниха на втория етаж.И ние момичешка ни работа,почнахме да си правим кафе ,като си слагаме шоколад в него,да се гримираме,модни ревюта и какви ли не дивотии,но най-голямата ни щуротия беше викането на духове.
В помещението между стаите имаше една кръгла маса и ние понеже бяхме чели туй-онуй,решихме да пробваме.Изчакахме да стане полунощ .Насядахме около масата, хванахме се за ръце и започнахме да произнасяме разни заклинания(не помня какви).По едно време масата се завъртя(не зная дали беше истина или ние си го втълпихме в главите) ние се стреснахме.Толкова се бяхме уплашили,че дори не можахме да извикаме.Приключихме на бързо с експеримента и си легнахме,естествено не мигнахме цяла нощ,а на сутринта не ни се говореше за това.


Светланда Йорданова Рашкова
16.04.2010г.
гр.Русе

четвъртък, 1 април 2010 г.

ВОСКРЕСЕНИЕ

ВОСКРЕСЕНИЕ
Христос,
човек –адепт,
поел вината
на народа.
А
той (народа)
охулил го,
разпънал го,
и
го прокълнал!!!
Но
той
възкръснал!!
И
същий тоз народ
запява песен друга.
Ти наш си бог!
Ти наш си бог!
Ти наш си бог!
И
ний те
любим!!!