събота, 13 февруари 2010 г.

ПРИСТРАСТЕН ПОГЛЕД КЪМ ЯВОРОВ

На 1 януари се навършиха 132 години от рождението на Пею Тотев Крачолов ,за нас Пею Яворов.

12-13 годишна съм била,когато за пръв път се потопих в света на Яворов.Пролетната ваканция прочетох всичко,което ми попадна за и от него.И така от тогава,че до днес живея с омагьосаната му вселена.

Какво всъщност е Яворов ?

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...

Да, това е неговото преклонение,копнеж,желание,любов или по-точно казано – състоянието на душата му в дадения момент на егзалтация към същество от противоположния пол.

Сън сънувах

Сън прокоба

Сънувах си

Гроба !

Да,това е Яворов,това е неговата същност.По природа той е фаталист и този стих е портрет на душевността му.Обществото познава любовната трагедия на Яворов,но колко хора знаят за патриотичната му същност,за любовта към България.

Родина

Обичам те, родино, и ме трови

поради тебе често ядна скръб,

под гнет стоименен превивам гръб

и влача аз, неволник, твоите окови . . .

Но що си ти? Земя ли в някои предели?

Пръстта на тоя дол, на оня хълм,

еднакво мъртва в зной, под дъжд и гръм

която днес един - друг утре ще насели?

Къде си ти, къде, родино моя?

Нима сред тая повилняла сбир

от вълци и кози - на длъж и шир

потирена, чието име е безброя?

Не си ли ти на майчиното слово,

що най-напред погали моя слух,

не си ли откровителния дух:

на словото, - на битието вечно ново?

Но то. . . но то е в мене, тук, където

ридае миналото - тъмен ек,

и дето бъдащето - зов далек,

нашепва сънищата здрачни на сърцето.

И ти си в мене - ти, родино моя!

И аз те имам: радостта е скръб. . .

Че под неволно бреме вия гръб.

И аз те имам - за да бъда сам в безброя.

Да, това е Яворов ! Малцина знаят за този му облик !

БАБИНА ПРИКАЗКА

Тръгнала от божи рай

към земята чудна двойка:

Разум, който всичко знай,

с Правда, праведна девойка.

Бог поръчал им на път:

"Вий при хората идете -

стига вече да грешат,

ум и правда ги учете."

- Накъде ли! - "Път е нам

през града и щем намери

да ни слушат много там

сиромаси и болери."

Но сред пътя в нощен мрак

върху тях стражар наскочил,

за ръцете - и юнак

с пръст полето им посочил...

"Де щем...?" - Правдичке, не знам!

"То се, Разумчо, видяло..."

- Леле, боже! - Тука-там,

в село слънце ги огряло.

"Бог - добро!" - "Добро ви дал!"

И прииждат хора прости:

сума свят се насъбрал

да послуша млади гости.

Иде попа: "Дръжте!" - Беж...

"Дръжте, братя християни,

тез поганци!" - И поглеж,

грабват сопи вси събрани.

Бежанците с викове

дън-горите огласили;

наизлезли зверове

и от хора ги спасили...

Усещата те ли риданието на душата му?Ако се замислим,ще разберем,че тези стихове са валидни и до днес!Май нищо не се е променило?

Ето отново Яворов !

ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ

Три похода — и пред мене стоят, пропити от миризма на мешинена чанта, три бележника в оръфани черни корици. Стотини стенографически редове, писани някога с весела безгрижност или мрачни предчувствия, при масата на някой учител или върху приклада на пушката, край задимено селско огнище или под зелен хайдушки шатър в планината... И недоумение ме обзема пред пъстрата хроника на интересни приключения и скучни дреболии — сякаш ред измислици, които странно предполагат моето участие. Действителните спомени от онова време — аз ги нося в душата си незаличими; но какво общо между тях и тоя фактически материал, над който непременно тряба да поставя своето име?

Спомени — невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облекчението на пробуждане след тежък кошмар, — дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече.

И това, което е пред мене, и малката негова част, която следва изложена, отразява в дълбока същност, единствено настроенията на дадени моменти — нищо друго. И следващите късове може би трябаше да бъдат наредени не по времето на събитията, а по датите на тяхното написване. Защото преживяното изобщо има реална стойност дотолкова, доколкото изразява, в един настоящ момент, утаеното у нас чувство за миналото или предчувствие за бъдащето.

Но аз препрочитам книгата си и отчуждителен скелет се възправя пред мен: няма съневидението, което беше истина, и явствува едва действителност, която е била сън...

Уви, моите хайдушки копнения!

И отново ТОЙ !

БОРИЧКАНИЯ, СЪЛЗИ, КЪРВИ...

Боричкания, сълзи, кърви: -

последни сме - да бъдем първи!

Човешка суета.

"Честит" бил царят, "клет" бил робът -

не е ли и за двама гробът

единствена врата?

Това е моето ПРИСТРАСТИЕ ! Да но успяхте да откриете Яворов,чрез мен !

3.1.2010г

Русе Светланда Рашкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар