КАК ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ИЗУЧАВАНЕ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ ОТВОРИ ОЧИТЕ МИ ЗА ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ



В книгата си “Страстите и бесовете български” ,авторът й Ангел Грънчаров пише : “Катедрата по марксизъм-ленинизъм в ПУ,както и във всяко висше училище тогава,се състоеше от 4 секции – “История на БКП”,”Политическа икономия на капитализма и социализма”,”Марксистка философия”(тя имаше още по-отвратително наименование:Диалектически и исторически материализъм”!) и като капак на всичко,странната ,но най-влиятелна дисциплина “Научен комунизъм”.Пиша най-подробно тия неща,защото младите няма как да ги знаят,пък и те сами по себе си говорят много.Всички студенти,от всички специалности и университети,трябваше задължително да учат тия казионни и безкрайно скучни курсове.Без да си взел изпитите си по тях по никакъв начин не можеше да получиш висшето си образование.Ето в такава катедра имах “неописуемото щастие” да работя съвсем млад асистент по философия на 26 години.”
И така всичките тия дисциплини задължително се изучаваха и в Института за прогимназиални учители “Дочо Михайлов” гр.Силистра,където за първи път беше студентка моя милост.В градът общо взето се пращаха преподаватели и културни дейци с цел “наказание” и ние имахме щастието да общуваме с “нормални” люде.Но задължителното си беше задължително.По всички тези дисциплини се справих отлично благодарение на семинарните занятия.Те бяха в основата на събуждането на интереса ми към философията като наука изобщо.
Признавам си за моите 18-19 години тогава всички тези термини и изкази бяха твърде отвлечени и неинтересни,но бях много дисциплиниран човек ,който имаше ясното съзнание,че трябва да се вземат изпитите и така стриктно отивах в Окръжната библиотека в града и настоявах упорито пред служителките работещи там да ми дават книгите ,които са ми необходими за писането на темите от семинарните занятия.За мое голямо учудване те безропотно носеха всички автори, които исках.Учудването ми беше голямо,защото част от тези дисциплини вече бях учила,като ученичка в МГ “Баба Тонка” - Русе,но в Окръжната библиотека в Русе не даваха всички автори,явно имаше някаква цензура.Така в Силистра прочетох- Сенека,Цицерон,Аристотел,Макиавели,Платон,Емпедокъл,Сократ,АрхимедТалес,Питагор и други автори.
В какво беше обаче уловката.Естествено,че темите на семинарните занятия не бяха пряко свързани с дадени автори ,обикновено те се посочваха,като обект за разкритикуване ,за да можеше да се види правилната насока на мисълта на комунистическите философи и мислители.А кои бяха те?...- Нямам спомен,но леличките от библиотеката ми даваха стойностните философки писания,защото трябваше да ги разкритикувам ….и така успях да прочета част от книгите на истинските философи,които ме научиха да мисля и да обобщавам(това последното се оказа,че е най-лошият порок за нашето общество).Както виждате – Всяко зло,за добро! – както гласи поговорката.Да !Така е !Ама само за философската страна на нещата,ама тази „История на БКП” !?!...На никого не пожелавам да я учи.
Добре ,че бяха тези Семинари иначе никога нямаше да си взема изпита.Никой от моите състуденти не искаше да води семинарите и в крайна сметка,преподавателят ни ме остави да правя всичките семинари,като ме освободи от изпит.За мен по-голямо щастие не можеше и да има.Когато водя семинара си правя План-конспект и така всичко,което трябва да кажа е написано и няма нужда да го уча наизуст.Ако не бях освободена и трябваше да се явя на изпит,никога нямаше да имам 6,00 а и малко вероятно беше от първи път да изкарам тройка.Семинарите ме спасиха или по-точно,факта,че преподавателят ми Бонджев,влезе в разрез с разпоредбите и ме освободи от изпит.Нямаше това право,но пък аз си го заслужих – цяла година правех семинарите вместо него.
По някакво чудо в архивите ми се е запазил План за семинар.Не мога да кажа по каква дисциплина е точно,но с него ще имате възможност да се докоснете до нещата ,които учехме.
И така СЕМИНАР

Тема : ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА МЕЖДУ ДВЕТЕ СИСТЕМИ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПОЗИЦИИ У УЧЕНИЦИТЕ

I Чрез урочната работа
1.Проблемът за младежта в съвременната идеологическа борба
2.Антикомунистически и антимарксистки становища за социалната роля на младежта.
3.Формиране на научен светоглед – сърцевина на идеологическата работа.
4.Идеологическата диверсия на империализма и нравственото възпитание на младежта.
а ) развитие на социалистическо отношение към труда
б ) всеотдайност към делото на социализма и омраза към неговите врагове
в ) дух на социалистически колективизъм и хуманизъм
5.Възпитаване на новия човек в дух на пролетарски интернационализъм и социалистически патриотизъм.
6.Естетическо възпитание на учащата се младеж.
7.Борба против религиозните предразсъдъци.
II Чрез извънкласна работа.
1.Форми и методи на идейно-политическото възпитание в извън учебно време .
2.Съдържание и форма на военно-патриотичното възпитание на Средношколците в извън учебно време.
3.Съдържание и форми на трудовата дейност на учениците от горния курсв извън учебно време.
4.Естетическо възпитание на учащите се от горния курс в процеса на извънкласна работа.



БИБЛИОГРАФИЯ(литературата ,която трябва да се ползва за семинара)
1)Т.Живков – Отчетен доклад на ЦК на БКП пред X конгрес на партията 20.04.1971г стр 154-163
2)Ал.Лилов – Да издигнем идеологическата работа на висотата на задачите,поставени от X конгрес на новата програма на партията за изграждане на РОС (развито социалистическо общество)- Доклад на секретаря на ЦК на БКП – изнесен пред пленума на ЦК на БКП състоял се на 7-8 .02.1974г. с.Партиздат 1974г.
3) Симеон Игнатов „Задачите на ДКМС по идеологическото възпитание на учащата се младеж” – „Нар.просвета”1974г кн.1 стр.30-33

Няма да изреждам цялата библиография,защото е от 23 източника.

Светланда Йорданова Рашкова 17.04.2010г
г.Русе