БЪЛГАРИЯ

Българио,
земя любима,
земя прекрасна,
Роден край!
Ти цялата си
слънчева градина,
цъфтяща и уханна,
като МАЙ.
Във тебе векове вилняха бури,
народът ти в окови дълго бе
и дълго леден вятър брули,
под потъмнялото небе.

Едно ли,
две ли,
три ли,
ти робства преживя ?
Народът ти май вече
напълно оскотя.

Чужбината зове го,
с лъстива светлина
и мигом той забравя
живота в нищета.

Стремежите големи,
май спират се до хляб ?
И колко ли младежи
ще ти изчезнат пак?

Кой тебе да съгражда,
кат няма никой тук?
И как ли да запазиш
ти своя волен дух?

България,земя любима,
герои днеска нямаш ти.
Но имаш още дух свободен
и шепа борчески души.

Стремежът техен е да можеш,
вековните слова Болгар
във Бъдното да пренесеш.
И в бъдеще Чедата твои
да си останат НОСИТЕЛИ НА СВЕТЛИНА!

Българио,земя любима,
земя прекрасна,Роден край!
Дай боже,
в бъдните години,
да си останеш МАЙ .